Крю Драгън отново излетя днес. А Старлайнър кога?!
На фотографията: корабът “Старлайнър ” по време на пътешествието му към Флорида след първата галактическа задача през януари 2020 година. Photo credit: Boeing
. Днес, на 23-ти април, американската компания СпейсЕкс изстреля сполучливо хора в космоса. За трети следващ път. Забележително е, че въобще пиша тези редове през днешния ден. Само преди една година се чудехме по кое време най-сетне Съединени американски щати ще прати още веднъж човек в орбита, защото бе отминало съвсем десетилетие след последния полет на галактическа совалка. Това се случи трикратно с помощта на Илон Мъск.
Но какво е положението с конкурентната компания Боинг? Защо корабът “Старлайнър ” не лети? По последна информация стартът на идващия безпилотен (да, безпилотен!) тест, който би трябвало да показва съединяване с Международната галактическа станция, не се чака преди този момент лято. А хора на борда на “Старлайнър ” едва ли ще има преди идната година.
Какво става?
Не е загадка, че Боинг претърпя няколко сложни години. Първо бяха двата съдбовни случая на самолети “737 MAX ” поради проблематичен програмен продукт през 2018 и 2019-та. След това, в края на 2019-та, по време на дебютното изстрелване на галактическия кораб “Старлайнър ” в безпилотен режим, той не съумя да възпламени моторите си за съединяване с МКС. Отново поради софтуерни бъгове. И отново поради софтуера корабът замалко щеше да се разбие при кацането – случай, който не беше обявен навреме на обществото. Чак откакто проверяващата комисия разгласява резултатите от аномалията, стана ясно, че “Старлайнър ” е бил на ръба от неуспех.
Ето за какво НАСА подреди на компанията да оправи софтуера си и да организира нов безпилотен полет, като този път всичко би трябвало да е наред и “Старлайнър ” да се скачи с МКС. През по-голямата част от 2020-та експертите на Боинг коригираха сорс кода на кораба и по-късно той трябваше да бъде наново валидиран от организацията. Смятахме, че “Старлайнър ” ще е подготвен за безпилотна задача през март или април тази година. Но това не се случи, защото трябваше да бъдат сменени авиониките поради нови повреди по време на наземни проби.
Днес наподобява, че “Старлайнър ” е най-накрая подготвен. Според информацията, оповестена на уеб страницата на компанията, корабът е механически изправен да лети през май. Но това няма да се случи, а НАСА и Боинг се стремят да изстрелят безпилотната задача през август или септември.
Причината е не какъв да е различен, а … Илон Мъск.
Двата адаптера за съединяване на частни галактически кораби към МКС. Image credit: NASA
След като НАСА пенсионира галактическите си совалки, организацията трябваше да приготви Международната галактическа станция за скачването на новите комерсиални кораби. За тази цел към станцията бяха инсталирани два адаптера за стиковка – IDA-2 и IDA-3. Това разрешава общо два комерсиални кораба да са стиковани по едно и също време към орбиталния комплекс – пилотиран “Крю Драгън ”, пилотиран “Старлайнър ” или товарен “Карго Драгън ”.
През 2020-та година галактическата компания на Мъск вкара в употреба освен пилотирания си транспортен съд “Крю Драгън ”, само че и новия товарен “Карго Драгън ”. Предприемачът съобщи, че оттук нататък задачата му е към МКС да има непрекъснато свързан най-малко един транспортен съд, било то пилотиран или товарен.
Имаше известни подозрения дали Мъск ще удържи на думата си, тъй като постоянно има риск полетите да се отсрочат поради неприятно време или механически проблем. Но е реалност – през днешния ден, на 23-ти април, излетя следващият “Крю Драгън ”, преди предходния да се е прибрал на Земята. Ако “Старлайнър ” беше подготвен за старт през март или първата половина април, място на МКС щеше да има. Но в този момент към този момент са налице два “Крю Драгън ” на станцията, затова двата адаптера ще са заети.
Единият от корабите “Крю Драгън ” ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята в края на този месец или при започване на май, само че по-късно СпейсЕкс незабавно стартира да приготвя за старт идващия “Карго Драгън ”. Обърнете внимание – предпочитани са оперативните задачи, а не изпитателните. Корабите “Крю ” и “Карго Драгън ” са въведени в употреба, те от дълго време са завършили своите тествания и към този момент организират постоянни полети. “Старлайнър ” е към момента на тестова фаза. Нека не забравяме, че идният старт на “Карго Драгън ” е доста значим – корабът ще извози до МКС нови слънчеви акумулатори, които ще удължат живота на застаряващата станция. Иронично, батериите са издигнати от Боинг и единственият метод да се качат горе е чрез транспортен съд “Карго Драгън ” на СпейсЕкс. След пристигането му, астронавтите ще би трябвало да инсталират батериите в хода на няколко галактически разходки.
Така че “Старлайнър ” няма шанс да полети преди 20-ти юли, когато се смята, че “Карго Драгън ” ще бъде разкачен от МКС. Тогава ще се открие едномесечен стартов прозорец, по време на който Боинг ще може да се изяви. Но корпорацията не може да чака дълго – нов “Карго Драгън ” още веднъж ще лети в края на август и до тогава “Старлайнър ” би трябвало да си е тръгнал.
Нека да приемем, че “Старлайнър ” извърши сполучливо безпилотния си тест през август. Следва въпросът: по кое време ще има пилотиран тест? При положително стичане на събитията корабът ще е подготвен за първия си полет с хора два-три месеца след безпилотната задача, само че може да отнеме повече време, защото НАСА би трябвало да прегледа данните и да удостовери годността му. Има лимитирани стартови прозорци за месец ноември, а през декември графикът е претрупан и отново няма да може “Старлайнър ” да се впише в него. Чак през февруари 2022 година Боинг ще е в положение да изстреля астронавти.
Така че не се обрисува да станем очевидци на съществено активизиране по програмата “Старлайнър ” през тази година. Това е тъпо, защото е добре НАСА да има авариен вид ако възникне проблем с ракетите или корабите на СпейсЕкс. Но пък въпреки това е прелестно, че Илон Мъск прави работа като за две компании.
Има за какво НАСА да е избрала СпейсЕкс да е единствената компания, отговаряща за основаването на модул за пилотирани задачи до Луната.
